BEAUTY

Биологичноактивна хранителна добавка – витаминен комплекс с растителни и животински компоненти

СЪСТАВ:

Една капсула съдържа:

Масло от черен дроб на риба треска 50 мг.
Масло от лопох (пореч) (Oleum Borago officinalis L.) 100 мг.
Масло от пшенични зародиши 100 мг.
Екстракт от семки и люспи на грозде 5 мг.
Жълт пчелен восък 39,18 мг.
Серамиди 110 мг.
Соев лецитин 30 мг.
Метионин 25 мг.
Бета-каротин 5,56 мг.
(съответства на 0,84 мг. витамин А)
Витамин Е 4 мг.
Витамин Н 0,025 мг.

ХАРАКТЕРИСТИКА И ОСНОВНИ СВОЙСТВА НА БАД:

Масло от черен дроб на риба треска
Маслото от черния дроб на треска (рибено масло) е източник на полиненаситени мастни киселини от семейството на омега-3-евкозапентаеновата и докозахексаеновата киселина, а също и витамините А и D.
Основната биологична роля на полиненаситените мастни киселини е структурната организация на клетъчните мембрани, биосинтеза на евкозаноиди – медиатори на метаболитните реакции. Терминът евкозаноиди обединява простагландини, простациклини, тромбоксани, образуващи се от полиненаситените мастни киселини под действието на ензима циклооксигеназа и левкотриени, образуващи се под действието на липоксигеназата. Евкозаноидите притежават изключително широкоспектърно действие: образуващи се от евкозапентаеновата киселина – действат съдоразширяващо, понижават артериалното кръвно налягане и кръвосъсирването, препятстват развитието на бронхоспазми, възпалителни и алергични реакции. Докозахексаеновата киселина са трансформира в евкозаноиди по-бавно от евкозапентаеновата киселина. Обаче тя е важен компонент от клетъчните мембрани на ЦНС, натрупва се в синапсите, фоторецепторите, сперматозоидите.
Рибеното масло е ефективно за понижаване на холестерина и триглицеридите в кръвта, при профилактика на атеросклерозата, при хипертонична болест и други сърдечно-съдови заболявания, за предотвратяване на тромбообразуването, при нарушения на мозъчното кръвообращение, за укрепване на имунната система, за нормализация на работата на жлезите с вътрешна секреция, особено надбъбречните и половите жлези, при онкопатологията, при бронхиална астма и други алергични заболявания, при ревматоиден артрит, при язва на стомаха и дванадесетопръстника, при дисбактериоза, захарен диабет, заболявания на черния дроб, за подобряване състоянието на кожата и косата.
Употребата на рибено масло, както и на други полиненаситени мазнини се нуждае от допълнителни количества витамин Е като антиоксидант.

Масло от лопох (Oleum Borago officinalis L.)
Маслото, получавано от семената на лопох е природен източник на есенциални полиненаситени мастни киселини, съдържа сапонини, дъбилни вещества, етерично масло, витамини и други.
Маслото от лопох съдържа 35-40% линолева киселина, 15-25% гама-линоленова киселина и 4-5% алфа-линоленова. Линолевата и гама-линоленовата киселина принадлежат към полиненаситените мастни киселини от семейство омега-6, а алфа-линолевата – към семейство омега-3. Препоръчителното съотношение в дневния порцион на полиненаситени мастни киселини омега-6/омега-3 за рационалното хранене е 10:1, а за лечебното от 3:1 до 5:1.
Компонентите на маслото от лопох участват в биосинтеза на евкозаноиди, подобряват обмяната на веществата. Използват се при профилактика и в помощната терапия на атеросклерозата (благодарение на хипохолестеринемичното и хипотриглицеридемичното действие), засилват производството на бета-ендорфини в главния мозък, влияещи на емоционалното състояние и настроение. Приемането на масло от лопох стимулира системата на имунологична защита на организма, помага за по-бързото лечение на гастрити, язва на стомаха и дванадесетопръстника, подобрява микроциркулацията, ефективно е при лечение на захарен диабет и бронхиална астма, влияе благоприятно върху кожата и косата.
Лопохът се използва като тонизиращо, патогонно, пикочогонно и противоревматично средство. Възстановява силите при астенични състояния, притежава противовъзпалително и температуропонижаващо действие.

Масло от пшенични зародиши
Маслото от пшенични зародиши съдържа 55-65% линолева киселина, 15-20% олеинова и 2-7% алфа-линоленова киселина, затова е източник на полиненаситени мастни киселини от семействата омега-6 и омега-3. Освен това маслото от пшенични зародиши съдържа аминокиселини, витамини Е, В1, В2, В6, РР, А, К, макро- и микроелементи – калий, калций, магнезий, желязо, селен, цинк, мед (над 20) и други биологичноактивни вещества.
Маслото от пшенични зародиши подобрява утилизацията на кислород и повишава нивото на синтез на АТФ. Оказва антихипоксантно, антиоксидантно и тонизиращо действие, понижава нивото на холестерин в кръвта, повишава съпротивителните сили на организма, нормализира обмяната на веществата, влияе благоприятно на състоянието на кожата и косата.

Екстракт от семки и люспи на грозде
Екстрактът от семки и люспи на грозде се извлича от семките и люспите на гроздето. Най-важните действащи фактори на екстракта са проантоцианидините, които представляват олигомерни полифункционални съединения, а също и високоефективен антиоксидант – резвератрол. Тези съединения имат широкоспектърна фармакологична активност, в основата на която лежи изразен антиоксидантен ефект, превъзхождаща тази на аскорбиновата киселина и витамин Е. Комплексите от биологичноактивни вещества на екстракта от семки и люспи на грозде ефективно неутрализират свободните радикали, потискат синтеза на липидните прекиси, инхибират ензими, участващи в образуването на активни форми на кислород (например ксантиноксидаза), а също и лизосомални ензими, способни да повреждат субклетъчните структури, включително и в съединителната тъкан. С гореизброените свойства е свързана важна област от използването на екстракта от семки и люспи на грозде за предотвратяване на сърдечно-съдови заболявания, включително инфаркт на миокарда. Екстрактът от семки и люспи на грозде спомага за подобряване на микроциркулацията, ефективен е при лечение на ангиопатия, ретинопатия, а също и при възпалителни процеси за сметка на инхибирането на биосинтеза на провъзпалителните левкотриени.

Биофлавоноиди
Биофлавоноидите са природни полифеноли, в наше време обхващащи около четири хиляди съединения в съответствие с тяхното общо свойство – способността да укрепват стените на капилярите (Р-витаминна активност). Биофлавоноидите притежават широкоспектърна биологична активност, преди всичко детоксикиращо и антиоксидантно действие. Те регулират активността на ензимите от различни класове, агонистите и антагонистите на рецепторите. С това е свързан изключително широкия спектър на фармакологичната им активност, включително и кардиозащитното, спазмолитичното, противовъзпалителното, радиозащитното, антиалергичното, хепатопротекторното, жлъчогонното, антисклеротичното и други действия, включително и регулиране функциите на жлезите с вътрешна секреция. Биофлавоноидите оказват антимутагенен и антиканцерогенен ефект.

Жълт пчелен восък
Восъкът се изработва от пчелите в резултат на метаболизма на погълнатите хранителни вещества. Цветът на восъка зависи от примесите в него на прополисна смола, в чийто състав влиза веществото хризин, което има жълт цвят. В състава на восъка влизат 80% мирицин (етер на палмовата киселина с мирилов спирт), 19% цирин (смес от мелизинова и цератинова киселина), а също и спирт, оцветители, циролеин и други – над 300 химични вещества. Пчелният восък съдържа значително количество витамин А и каротиноиди, играещи важна роля при растежа, развитието и диференцирането на епителната тъкан. Тези вещества придават на восъка меки, противовъзпалителни свойства, спомагат за лечението на рани, предпазват кожата от изсъхване и я защитават от вредните външни въздействия. Кожата става мека, стегната и еластична. Восъкът се използва в козметологията като съставна част на хранителните, почистващите, избелващите кремове и маски за лице, тъй като по състав е близък с много компоненти, влизащи в състава на кожната мазнина и спомага за образуването на восъчен филм на повърхността на кожата, който я предпазва от обезводняване.

Серамиди
Серамидите са сложни неутрални липиди (липоиди) принадлежащи към групата на гликолипидите – цереброзидите. Влизат в състава на мембранните структури на клетките, преди всичко на нервните и кръвните клетки. Счита се, че серамидите са вторични преносители, играещи важна роля в поддържането на нормалното състояние на кожата и косата.

Соев лецитин
Лецитинът е сложно органично вещество, отнасящо се към групата на фосфолипидите (фосфатидите), които по химичната си структура са сложни етери на глицерина и мастните киселини, включващи фосфорна киселина и азотосъдържащо вещество. Използваният в продукта соев лецитин съдържа фосфатидилхолин, фосфатидилсерин, фосфатидилинозит, фосфатидна киселина.
Лецитинът е един от най-важните липидни компоненти на мембраните на всички клетки на организма. Той оказва мембраностабилизиращо действие. Особено високото съдържание на лецитина е характерно за клетките на нервната система и тъканите на мозъка, по силата на което той подобрява функцията на невроните и състоянието на миелиновите обвивки на нервите. Следствие на това е положителното влияние на лецитина върху паметта, когнитивната функция на мозъка, умствената работоспособност.
Лецитинът е източник на метилни групи, играещи важна роля в обменните процеси.Той се проявява активно в липидната обмяна – предотвратява мастното израждане на черния дроб и развитието на цироза. Освен това като важен компонент на мембраните на хепатоцитите и синергист на липидните антиоксиданти, лецитинът притежава хепатопротекторно действие, като повишава защитните свойства на клетките на черния дроб по отношение на инфекциите и различни видове отравяния.
Лецитинът притежава антиатеросклеротични свойства. Понижава нивото на холестерина в кръвта и възпрепятства неговото отлагане в стените на кръвоносните съдове. Още повече че тъй като е компонент на липопротеиновата кръвна плазма, лецитинът в състава на липопротеиновата висока плътност спомага за така наречения обратен пренос на холестерин и неговото извеждане от съдовите стени. Едновременно с това той понижава автериалното кръвно налягане. Всичко това определя важната роля на лецитина в профилактиката и лечението на атеросклерозата и други сърдечно-съдови заболявания.
В състава на лецитина влизат холин и кефалин. От холина в организма се образува ацетилхолин – един от основните медиатори на нервната възбуда, включително на нервно-мускулното предаване. Затова лецитинът стимулира свиването на мускулните влакна, а също така повишава мощността и издържливостта на мускулите.
Лецитинът нормализира функцията на половите жлези, влияе положително върху сексуалната активност.

Метионин
Метионинът е незаменима аминокиселина, донор на метилни групи в процесите на трансметилиране в организма. Метионинът функционира във вид на S-аденозилметионин и изпълнява функцията на коензим на различни метилази. Затова метионинът е важен за синтеза на холин и лецитин, нормализира обмяната на липиди и фосфатиди, пречи на мастната дегенерация и други увреждания на черния дроб, има антисклеротично действие. Участва в синтеза на адреналин, а също и в процесите на инактивация на катехоламини, като така регулира катехоламиновия баланс. Установена е тясната връзка на метионина и обмяната на фолиевата киселина и витамин В6 и В12. Метионинът е предшественик на цистеина, който влиза в структурата на един от най-важните клетъчни антиоксиданти – глутатион. По този начин метионинът влияе върху антиоксидантния статус на организма, а също така е важен за процесите на детоксикация на ксенобиотиците и биотрансформацията на лекарствените вещества. От метионина се образува и аминосулфокиселината таурин, притежаваща широкоспектърно фармакологично действие (нормализиране дейността на сърцето, мозъка, задстомашната жлеза и т.н.).
Освен всичко това метионинът подобрява състоянието на кожата, предпазва ноктите от чупене, от косопад. Препоръчва се при остеопороза, токсикоза при бременни, ревматични и алергични състояния. Препоръчва се на жени, употребяващи орални контрацептиви.

Бета-каротин
Бета-каротинът се използва от организма на човека за синтез на витамин А. Освен това той притежава изразен антиоксидантен ефект, спомага за понижаването на риска от развитието на онкологични и други заболявания, възникващи от повишеното екологично натоварване на човека.
Витамин А включва група вещества – ретинол и неговите етери, ретинал, ретиноева киселина. Провитамин А, освен бета-каротин са също и алфа и гама-каротините. Останалите каротиноиди (около 1000) не притежават провитаминна активност, обаче имат самостоятелно значение като липидоразтворими антиоксиданти и капани на синглетния кислород, както и самият витамин А. Витамин А е необходим за функционирането на органите на зрението (влиза в състава на зрителните пигменти родопсин и йодопсин) и неговият дефицит (и/или дефицитът на цинк) водят до нарушаване на адаптацията към тъмнина (“кокоша слепота”), към възникването на конюктивит (ксерофталмия). Обаче витамин А притежава и редица важни системни ефекти: необходим е за растежа, делението и диференцирането на клетките на епителните тъкани, действа антиоксидантно, което обуславя неговия онкозащитен ефект. Още един важен аспект от действието на витамин А е неговата способност да повишава местната и общата съпротивителност на организма, във връзка с което неговият дефицит повишава риска от възникване на остри респираторни инфекции и други заболявания.
Витамин А спомага за изработването на полови хормони, необходим е за поддържането на репродуктивната функция на мъжете и жените.
Бета-каротинът, както и витамин А оказва добър лечебен ефект при гастрит, стомашна язва и язва на дванадесетопръстника, спомага за бързото зарастване на рани и оздравяване след оперативни намеси.

Витамин Е
Токоферолите (витамин Е) (82-83% - а-токоферол, 10% - b и g-токофероли) са основни мембранни антиоксиданти, стабилизиращи липидните двуслойни мембрани, което осигурява оптимални условия за функциониране на мембранните рецептори, на системите на мембранния пренос и на мембранните ензимни структури. Последните включват вериги за пренос на електрони, определящи енергоосигуряването на клетките и синтеза на АТФ и ензимите на монооксигеназната система, осигуряващи от една страна биосинтез на най-важните ендогенни съединения (кортикоидни и полови хормони, полиненаситени мастни киселини, витамини от група A, D и т.н.), биотрансформация на холестерина в жлъчни киселини и т.н., а от друга страна детоксикация на ксенобиотиците. Не по-малко важно значение имат токоферолите за защитата от окислението на SH-групата белтъчини, включително белтъчините на дихателните и преносните мембранни системи. Изключително важна е функцията на токоферолите като регулатор на биосинтеза на РНК, а следователно и на белтъчините въобще, а също и синтеза на ядрото на хем за хемсъдържащите белтъчини. Трудно е да се преоцени значимостта на този ефект, тъй като с хем е свързано не само осигуряването на организма с кислород, но и проявяването на най-важните биохимични функции (чрез цитохром Р-450-зависима система), включително биотрансформацията на холестерин. С гореизложеното е свързано регулиращото влияние на токоферолите върху метаболизма на белтъчините, мазнините, въглехидратите, хормоните, мастноразтворимите витамини, включително A и D. По силата на това те оказват изразен ефект върху дейността на различни системи на организма – поддържат функциите на сърдечно-съдовата система, ендокринните жлези (включително половите), мускулната тъкан, кръвообразуването (хемопоезата) и т.н.
Витамин Е се прилага при профилактика на онкологични заболявания и исхемична болест на сърцето, при миокардиодистрофии, спазми на периферните съдове, в спортната практика (при натрупването на мускулна маса), при мускулни дистрофии, дерматомиозити, амиотрофична странична склероза, при опасност от спонтанен аборт, нарушена функция на половите жлези, при простатит, чернодробни заболявания, при някои дерматози, псориазис, в педиатричната практика при хипотрофии.

Витамин Н (Биотин)
Биотинът е простатична група ензими на карбоксилирането (въведение в съединение на карбоксилна група). Затова е необходим за синтеза на висши мастни киселини, влизащи в структурата на липидните компоненти на клетката, а също и алкално-оцетна киселина – продукт на въглехидратната обмяна. Следователно биотинът играе важна роля в тези видове обмяна. Освен това той е необходим за синтеза на пурини, влизащи в структурата на нуклеиновите киселини. Биотинът действа благоприятно при себореен дерматит, при чуплива и цъфтяща коса, чупещи се нокти, нарушения в растежа и развитието. Подобрява функционалното състояние на нервната система и стомашно-чревния тракт. Съществуват данни за способността на биотина да понижава нивото на захар в кръвта при захарен диабет от II вид. Необходимостта от биотин се увеличава при продължително лечение с антибиотици, които потискат чревната микрофлора, произвеждаща биотин. При дефицита на биотин се развива апатия, мускулна слабост, сънливост, понижаване на апетита, дерматит (кожата става суха, бели се, придобива червен оттенък), с течение на времето се атрофират зрънцата на езика, нарушават се функциите на нервната система.

ОСНОВНИ ФАРМАКОДИНАМИЧНИ ОСОБЕНОСТИ НА ДЕЙСТВИЕТО НА БАД:

Общоукрепващо
Мембранозащитно
Липотропно
Имуномодулиращо
Антиоксидантно
Хипотензивно
Хипохолестеринемично
Хипотриглицеридемично
Антиагрегатно
Противовъзпалително
Детоксикиращо
Регенеративно

ПОКАЗАНИЯ:

Препоръчва се:
Като общоукрепващо средство:
За повишаване неспецифичната резистентност на организма с цел понижаване на неблагоприятното въздействие на факторите на околната среда
За повишаване съпротивителните сили на организма към инфекциозни заболявания
За профилактика на преждевременно стареене
За повишаване на сексуалната активност
При физическо и нервно пренапрежение
За подобряване на микроциркулацията
За повишаване на умствената работоспособност
За регулиране обмяната на веществата
За подобряване състоянието на кожата
За предпазване на ноктите от чупене, при косопад
За профилактика и засилване ефекта на медикаментозната терапия:
При сърдечно-съдови заболявания (атеросклероза, исхемична болест на сърцето, хипертонична болест, ревматизъм)
При заболявания на белите дробове и горните дихателни пътища (трахеити, бронхити, пневмонии)
При заболявания на стомашно-чревния тракт (гастрити, язва на стомаха и дванадесетопръстника и други)
При заболявания на черния дроб и жлъчогонните пътища (мастна дистрофия на черния дроб, хепатити, цирози, холецистити)
При алергични заболявания (бронхиална астма, атопичен дерматит и други)
При кожни заболявания (екзема, псориазис, невродермит, дерматит, себорея, пърхот)
При астенични състояния с различна етиология
При заболявания на нервната система
При автоимунни заболявания (ревматоиден артрит, дерматомиозит)
При ендокринни заболявания (захарен диабет, нарушена функция на щитовидната и половите жлези)
При нарушена обмяна на веществата (подагра, затлъстяване)
При тромбози
При рани и язви

ПРОТИВОПОКАЗАНИЯ:

Не се препоръчва прием на препарата при повишена чувствителност към компонентите на БАД. По време на бременност и лактация се препоръчва консултация с лекар преди прием на препарата.

НАЧИН НА УПОТРЕБА: По 1 капсула два пъти дневно преди хранене с много вода.

ОПАКОВКА: Капсули по 500 мг.

УСЛОВИЯ НА СЪХРАНЕНИЕ: Да се съхранява на сухо, проветриво място (при температура под 25°С), на защитено от слънчева светлина и силни електромагнитни полета място, недостъпно за деца.

СРОК НА ГОДНОСТ: 3 години от датата на производство.